Мода Лайфстайл Психология Красота Уют Здраве Гурме Астро&езотерика Личности Пътешествия Интервю

Личности

Йоанна Българска: царицата-майка
Кристи Красимирова Нейният лик може да служи за вдъхновение на иконописците. Спокойна, одухотворена, красива, тя прилича много на женските образи, с които илюстрират Дева Мария. Днес тленните й останки са далече – в италианския град Асизи. Но духом тя продължава да е тук, в България – нейната втора родина, за която милее чак до смъртта си. Само една истинска царица може да е толкова величествена във великодушието и толерантността си. А Джованна Елизабета Антония Романа Мария, принцеса Савойска, е точно тази, за която българският народ е мечтал. Още със стъпването си на тукашната земя тя е припозната от хората като българската царица. И ще си остане такава, дори в годините, в които е прокудена. Родена на 13 ноември 1907 г. в двореца Квиринале в Рим, тя е дъщеря на италианския крал Виктор Емануил ІІІ от Савойската династия и на кралица Елена Петрович Негош, чийто баща е черногорският крал Никола І. Джованна впрочем не е първата, която носи това име. Първата принцеса Савойска, която се казва така, е родена в далечната 1344 г. и става съпруга на византийския император Андроник ІІІ Палеолог. Но общото между двете се ограничава до името. Нашата Джованна или по-скоро Йоанна, както всички я знаем, никога не е имала властови амбиции, не е била обсебена от мисълта да се докаже като управник, не е секла монети с образа си и не е таила желанието да изпъква над поданиците си. Всъщност точно затова тя е толкова обичана. Преди няколко години италианското списание „Дженте” излезе с почти любовна статия за съпругата на цар Борис ІІІ, в която тя е описана по следния начин: „Благословена с дарове като изключителна мъдрост и вътрешно равновесие, рядко срещано у простосмъртни”. И още: „Крехка жена, но яка като вековен дъб физически и най-вече духовно“. Точно по този начин е останал в българската история образът на царица Йоанна. Детските години на принцесата Джованна е четвърто дете в семейството, но като принцеса не й се налага да износва дрешките на двете си по-големи сестри Йоланда и Мафалда (така, както и изтърсачето в семейството – нейната по-малка сестричка Мария – си има свой собствен гардероб). Родителите се грижат за това да дадат на всичките си деца еднакво образование, а що се отнася до принцесите, тяхна основна задача е някой ден да се омъжат благоприятно за семейството. Бракът на девойките със синя кръв от край време и при всички династии е бил сделка, която далеч не включва онази любов, караща сърцето да тупти бясно. Джованна е наясно с това още от малка. Тя прилежно заляга над уроците по музика, чужди езици и ...
Мона Лиза: жена на всички времена
Кристи Красимирова Купища хартия са изписани за загадката на Джокондата. Изкуствоведи, журналисти и обикновени ентусиасти от десетилетия спорят за това какво означава усмивката на Мона Лиза, фалшификат ли е картината в Лувъра и кой изобщо е изобразен на портрета от Леонардо да Винчи? Преди няколко години се роди поредната конспирация – в очите на Джокондата имало скрити букви и цифри и това именно бил прословутият „шифър на Леонардо”. Ангажирани в това да размишляват дали жената от картината е  полуусмихната, или гледа лукаво, наблюдателите пропускали въпросните цифри и букви, маскирани в зениците. Ако Леонардо наистина ги е нарисувал там, за да запише чрез тях някаква тайна, защо му е било да прави това, като има и далеч по-прости начини? Какво е искал да каже с тези L и V, за които учените от италианската Национална комисия за културно наследство говорят? Какво означава числото 72 върху свода на моста? И как изобщо художникът е вкарал тези елементи, ако могат да се видят само на снимки с много висока резолюция? Цялата тази дребнава разправия, теориите и спекулациите около картината не дават отговор на основния въпрос: как въобще се е случило така, че именно Мона Лиза е първенецът сред всички произведения на изкуството? Опитайте се да направите невъзможното, казват някои, и разгледайте картината така, сякаш я виждате за първи път и нищичко не знаете за нея. Виждате един неголям портрет на блага и донякъде глуповата жена, скръстила пухкави ръце една върху друга. Кой изобщо реши, че тя се усмихва? Може би й е писнало да позира и на устните й е спрял въпросът: „Докога ще продължава това мъчение?” Може да е обикновена кокетка. Може да е отегчена съпруга. Какъвто и момент да е уловил Леонардо, той едва ли е подозирал, че неговият модел ще надмине по популярност „Сикстинската мадона” на Рафаело или „Венера пред огледалото” на Веласкес. По-интересното размишление е не защо се стигнало дотук, а как. Тоест, да се схване механизмът на тази известност. Какъвто и PR да се прави на нещо посредствено, то няма как да надмине тавана си. „Джокондата” е визитната картичка на един невероятен гений и интересът към нея е свързан и със свръхочакванията към него. На портрета няма нито подпис, нито дата, нито е записано името на модела. Не са съхранени скици в албумите на художника и няма нито дума за тази картина в дневниците на Леонардо. И все пак няма кой друг да е авторът. Детайлите, светлосенките – всичко показва, че това виртуозно изпълнение е негово.
Ралф Лорен: Чрез дрехите аз рисувам мечтите си
Проф. Любомир Стойков „Светът не е готов за Ралф Лорен”. Това заявява шефът на бъдещия дизайнер, научавайки новината, че служителят му е решил да напусне бутика за модни стоки. Там младият Лорен работи като обикновен продавач, за да финансира следването си. Целта му обаче е много по-висока и той я е набелязал още като дете – в ученическия си лексикон пише, че когато порасне иска да стане милионер. Трийсетина години по-късно доходите му надхвърлят 4 млрд. долара, а самият той е титулуван „Принцът на туида”, „Най-американският дизайнер” и „Корифеят на спортното облекло”. Светът се оказва не само готов, той пада като узряла ябълка в краката му.  В началото са вратовръзките - оригиналната (Истинската) фамилия на Ралф Лорен е Лифшиц. Той е потомък на руски евреи - емигранти. Роден е на 14 октомври 1939 г. в Бронкс, Ню Йорк и е най-малкото от общо четири деца в семейството на художника Франк Лифшиц. Всички те със сигурност са почувствали облекчение, когато баща им взема решението да замени фамилията Лифшиц с Лорен. Това им спестява подигравките на съученици и съседи, а и повишава самочувствието им. Още като ученик Ралф внимава за реномето си, прецизен е по отношение на външния си вид, обожава скъпите материи и въпреки скромните си възможности се стреми да си купува дрехи от маркови магазини. Негови любими кинозвезди са Фред Астер и Кари Грант. Не е за пренебрегване и фактът, че светският начин на живот силно го привлича. Още от най-ранна възраст Лорен оценява красотата на жилищата, дрехите, бижутата като символи на успеха, знаейки, че тези неща се постигат с пари. Тази ранна чувствителност към бляскавия живот и съпътстващите го елементи по-късно ще изкристализира в дизайна на костюмите на филма „Великият Гетсби” (1974 г.), които той е нает да създаде. В края на 50-те години Лорен се опитва да завърши бизнес администрация в „Сити колидж” в Ню Йорк, посещавайки вечерните курсове докато през деня работи като продавач на модни стоки в „Брукс Брадърс”. В началото на 60-те продава дрехи и в „Блумингдейл”. Впоследствие става търговски представител на вратовръзките „Бейстън”, а от 1967 г. сам започва да прави дизайн на вратовръзки. Успява да склони фирмата за производство на мъжко облекло „Бо Брумел” да пусне негова ...
Мери Куонт – кралицата на мини модата
Проф. Любомир Стойков Името й неизменно се свързва с късите поли, младостта, лудостта на 60-те години и триумфа на стрийт модата. Тя е толкова дръзка в своите предложения, че в началото на изявите й никой не би допуснал, че само след няколко години всички ще се съобразяват с нея – в това число първата дама на САЩ и английската кралица. Началото на минижупа Родена на 11 февруари 1934 г. в Лондон, Мери Куонт завършва педагогически профил в Колежа за изкуства „Голдсмит” към Лондонския университет. Между 1950 и 1953 г. изучава дизайн, но същинското й образование са реалният живот и контактите с хората – особено с подрастващите поколения. Можела е да стане учителка по рисуване или пък лектор по история на изкуството, но тя загърбва тези възможности, за да се отдаде на нещо много по-вълнуващо и важно за нея и творческите й амбиции – модата. Подобно на други големи дизайнери, в началото Мери Куонт се занимава с проектирането и изработката на шапки в студиото на Ерик – небезизвестен лондонски шапкар. Но това не трае дълго, защото през 1955 г. заедно с бъдещия си съпруг Александър Плънкет Грийн тя открива първия си бутик на “Кинг`с роуд” в Челси под името “Базар”. Първоначално в него продава дрехи на други дизайнери, но скоро осъзнава, че на младите и модерни клиентки е нужно нещо по-различно – дрехи, които да им дадат шанса да се самоопределят много по-радикално и смело. Опознавайки желанията на момичетата от Челси, Мери Куонт започва да им предлага удобни и пъстроцветни облекла, които са заредени със свежест, ново мислене и солидна доза провокативност. Всъщност Мери Куонт успява да наложи една мода, която и до ден днешен буди реакции на несъгласие сред “моралистите” и “блюстителите на нравствената чистота”, осъждащи остро показването на женските бедра. Как съумява тя да предвиди изключителния интерес към разголените колене и бума на минижупите? Според разказ, превърнал се почти в легенда, на дизайнерката й хрумнало да шие мини поли, след като видяла как нейна приятелка си подрязала старата и износена в краищата рокля и силно я скъсила, за да може да я носи още известно време. Мери преправила и ушила няколко такива къси тоалета, които мигновено се изкупили в ...
Нефертити: Красавицата, която идва оттам*
* По този начин египтяните показвали, че тя е чужденка. Кристи Красимирова Тя е еталон за красота: с лебедова шия, зелени очи и чувствени устни. Пластични хирурзи копират разреза на очите й, формата на устните и носа, волевата брадичка, дизайнери пресъздават одеждите, сандалите и бижутата й. Гримьори се опитват да постигнат нейния макиаж. Или пък не е: германски учени се опитаха да развенчаят мита за Нефертити, като обясниха, че скулпторът, който изваял прословутия й бюст, загладил умишлено бръчките и изправил гърбавия й нос. Но едно е сигурно: през XIV в. пр. н. е. фотошопът не е съществувал, но образът, който е достигнал до нас, е на красавица. А това, което не се е променило е, че красивите жени винаги са били обект на завист и злоба. „Мисис Египет” или както е популярно да я наричаме Нефертити, не прави изключение.   Имало едно време В началото тя е Тадохепа, дъщеря на цар Тушрата и царица Юни от Митани. Още в ранна възраст малката принцеса става част от сделка, гаранция, че владетелите на две съседни кралства - Египет и Митани, ще обединят усилията си срещу хетите, които завземат градове и крепости в Сирия, принадлежали на Египет. Тадохепа е наясно какво я очаква. Тя е украшение за харема на Аменхотеп ІІІ. Това, което не знае е, че този брак ще бъде консумиран твърде кратко. Съвсем скоро тя ще остане вдовица и според традициите би трябвало да придружи съпруга си в отвъдното. Но синът на покойния цар - Аменхотеп IV или Ехнатон, както предпочита да бъде запомнен, я спасява от гибел, като я прави своя съпруга. И така изгрява звездата на Нефертити – Красавицата, която идва оттам. Редом един до друг фараонът и Нефертити са като Красавицата и Звяра. Колкото тя е съвършена, толкова той е уродлив. Съвременниците му го описват като някакво... 
Вивиан Лий
„Аз съм зодия Скорпион, а скорпионите често се самоизяждат и изгарят отвътре. Аз пърхам между щастието и тайните. Аз съм фарисей и еретик, скрити в един образ. Казвам това, което мисля и съм готова да нося всички последствия от своето поведение.” Кристи Красимирова Тя е велика актриса, чийто живот прилича повече на роман. Булеварден роман със сигнално жълта корица и тъжен финал. Трудно е да не й се възхищаваш и да не я харесваш даже ако ти изглежда малко префърцунена. Смяната в настроенията й, с която постига запомнящите се образи, не е просто игра. Това е самата Вивиан Лий без преструвки и пози. Зрителите я кръщават Лейди Витамин В и тя е точно това – витамин, който стабилизира настроението и го подобрява, без дори човек да си дава ясна представа за този ефект. Нейната съдба е необичайна, също както и външността й. Постига сензационен триумф още с първата си сериозна роля на сцената на 22 години. Красотата, трудолюбието и не на последно място срещата й с Лорънс Оливие до голяма степен предопределят пътя на актрисата. Но зад всичко това несъмнено стои нейният талант, отхвърлянето на всеобщите разбирания за обществен морал, както и ранимостта на нейната душа, непонасяща лицемерието. Зад кадър в реалния й живот остават измените, предателствата и душевната мъка. Един Бог знае какви мисли са преминавали за последно в главата й, докато е поглъщала пълна шепа сънотворни. А може би просто е решила по този начин да сложи край на всички мисли, които не са й давали мира. Или да накаже любимия мъж? Това е тайната на Вивиан Лий – една от звездите на старото кино, която никога няма да остарее. Незабравимата Скарлет О’Хара, която кокетира с камерата и пърха с ресници... Вивиан Мари Хартли се ражда на 5 ноември 1913 г. в Даржийлинг, Западна Бенгалия, Индия. Казват, че това място притежава магическа сила. Възможно е и тя да е повлияла върху съдбата на Вивиан. Нейната майка е набожна католичка - Гертруд Робинсън Яки, а баща й е английски офицер - Ернест Хартли. Първите близо седем години от живота си малката Виван прекарва в индийския рай. Какъв контраст спрямо следващия й дом в Манастира на свещеното сърце в Роухемптън, Англия! Възможно е мрачните и сурови манастирски стени да са навредили на нейното здраве – официалната причина за смъртта й ще остане туберкулозата. Още на десет години Вивиан вече е решила, че иска да стане актриса. Ще мине време и пред нея ще разтвори врати Кралската академия по драматични изкуства в Лондон.
Страховете на Вирджиния Улф
„Всеки човек има минало, укрито в него като страници от книга, известна единствено на него самия; хората обаче съдят само по заглавието”. Кристи Красимирова „Кой се страхува, кой се страхува, кой се страхува от Вирджиния Улф?”, повтаря популярната героиня от едноименната пиеса на Едуард Олби. Но тук не става дума за тази дилема ако изобщо може да бъде наречена така, а за страховете на самата Вирджиния, които тегнат като сянка над нея, докато пълни джобовете на палтото си с камъни, преди да се хвърли в ледените води на река Оуз. От какво бяга Вирджиния Улф? От кошмарите, от халюцинациите, от гласовете, които кънтят в главата й? А може би не – точно това е краят на нейното бягство, след като е разбрала неизбежността на това което й предстои. Да прекара остатъка от живота си в клетка, между четири бели стени, в бяла риза с много дълги ръкави, които задушават опитите за буйство. Който иска да се страхува от Вирджиния Улф. Тя си тръгва, преди да е станало късно. Дали изобщо е трябвало да идва? Дали не е закъсняла – трябвало ли е да се роди в друго време? Или е дошла на бял свят твърде рано? Там, на дъното на реката няма никакви страхове, няма въпроси. Всичко е кристално чисто и ясно. Като водата, която винаги я е привличала. Самата визия на Вирджиния Улф е като на неземно създание. Изглежда прозрачна и спокойна като вода, в която се отразява светът. Но това е само на повърхността. Вътре в нея бушуват неукротими стихии. Мислите й са лабиринт, през който никой не може да премине ако тя не го преведе. А тя не може да го направи даже и да иска, защото сама се е изгубила по пътя. Затова стои по средата като малко дете и не знае дали да пристъпи крачка напред, да отстъпи назад или да кривне. Копнее някой да я хване за ръката и да я отведе някъде, където ще е спокойна и сигурна, но не знае как да повика този някой. Казват, че няма нищо по-странно и необяснимо от детските страхове. Но това е етап, който се надраства. За Аделайн Вирджиния Стивън – рожденото име на британската писателка, това не важи. Може би единственото време, в което не се е страхувала и не е била преследвана от видения и кошмари е именно детството. Страховете й се зараждат и засилват с възрастта. За да се стигне до онова фатално решение за прегръдката с реката...
Рандолф Дюк: Лукс, елегантност и блясък
Проф. Любомир Стойков Творческа биография Роден e на 14 януари 1958 г. в Лас Вегас, САЩ. Следва в Университета на Южна Калифорния и в Института за мода, дизайн и търговия в Лос Анджелис. Първоначално се специализира в дизайн на бански костюми, а по-късно започва да проектира облекла за различни търговски организации и магазини. Твори за компаниите “Кол ъф Калифорния”, “Ани Кол Кълекшън” и “Готекс”. Между 1989-1992 г. работи в Ню Йорк за своята собствена марка спортни облекла, а през 1993 г. се присъединява към могъщия концерн „Си Ем Ти”, където разработва колекции от свое име. Утвърждава се като професионален дизайнер, който отделя внимание на облеклата за младите поколения и използва нови, малко познати платове и материали. През 1997 г. е назначен за главен дизайнер на прочутата модна къща “Холстън”, като му е поставена задачата да възвърне нейния блясък и мистичност. Там проектира предимно бельо и спортни облекла. През 1999 г. поема по самостоятелен път. Същата година открива собствен бутик в Лос Анджелис. Между 2000-2002 г. се утвърждава като един от най-проспериращите дизайнери в Холивуд, обличайки мегазвездите в киното. През 2007 г. неговата прекрасна резиденция, т. нар. „Отворена къща” в Холивуд получава престижна награда за архитектура. Този изумителен шедьовър на архитектурното изкуство през 2009 г. е продаден за над 5 милиона долара. За няколко поредни години дизайнерът напуска модния подиум и не показва публично... 
Майкъл Корс – лицето на американския минимализъм
Майкъл Корс е истинска гордост за модна Америка. Дизайнерът е доказал качествата си пред ценителите от цял свят. Стилът му е семпъл и едновременно с това луксозен; комфортен и женствен. Определян от редица експерти като един от водачите на американския минимализъм в модата, дизайнерът отделя изключително внимание на линията на дрехите – на нейната чистота и прецизност, и подхожда с внимание при конструирането на облеклото и подбора на материалите и цветовете. Роденна 9 август 1959 г. в Лонг Айлънд, Ню Йорк, Майкъл Корс се дипломира като дизайнер в Института за модни технологии в Ню Йорк през 1977 г. Между 1977-1980 г. работи като асистент по продажби и директор на бутика на „Лотбар”. Основава своя собствена линия дамско спортно облекло през 1981 г., а девет години по-късно лансира и мъжка мода. От 1990 г. е дизайнер на модна къща „Ерреуно”.  Дизайнер е на прочутата френска модна къща „Селин” (1997-2003 г.). Създател на множество популярни парфюми с марката „Майкъл Корс”, на линия обувки „Корс”, на колани, чанти и аксесоари. Носител е на голямата награда „Дюпон – американски оригинал” (1983 г.), както и на наградата на Съвета на модните дизайнери в Америка (2003 г.) за черните кожени палта и кашмирените пуловери с фигурални мотиви от есенната му колекция. Кое го вдъхновява? Много често... 
Моника Белучи: провокативната мадона
„Красотата е като “Ферари”. Трябва да се научиш да я управляваш, иначе ще си стои цял живот напразно в гаража” Кристи Красимирова Тази фраза на Моника Белучи описва по-добре от всичко друго нейното светоусещане. Да, тя е красива и естествена. Няма човек, който да не се възхити от това, което природата е сътворила в нейно лице. Годините не добавят по страните й бръчки, а мекота. Тя е все така атрактивна и сексапилна. Но освен това Моника Белучи е и безкрайно талантлива. Всяка нейна роля (a тя участва в над 30 филма) се запомня и впечатлява. Към тези суперлативи несъмнено се добавя и друго – Белучи рядко дава интервюта и това допринася за нейната загадъчност и магнетичност. Защото красотата на тази италианска богиня както я наричат медиите от години, никога не е стояла скрита в гаража. Тя я направлява умело и се възползва от нея.
Каролина Ерера: „Фотографирам с погледа си”
Проф. Любомир Стойков Мария Хосефина Паканинс и Нино, по-известна като Каролина Ерера е родена на 8 януари 1939 г. в Каракас, Венецуела. Произхожда от заможно семейство и е женена за преуспелия Рейналдо Ерера, с когото имат четири деца. След 1980 г. семейството се мести да живее в елитните среди на Ню Йорк, където Каролина става известна с елегантния си стил и години наред е титулувана като една от най-добре облечените жени... в света. Към модния бизнес я подтиква главната редакторка на прочутото списание Vogue – Даян Врийланд. Дебютната колекция дамска мода на Каролина Ерера от април 1981 г. печели овациите на елитната публика и на модната преса. Освен висша мода Ерера лансира и по-семпла линия облекла - CH (1986 г.), както и булчински колекции (от 1987 г.) В края на 80-те тя успешно развива бизнеса си, добавяйки линии аксесоари (прочути са линиите слънчеви и диоптрични очила „Каролина Ерера Ню Йорк” и „212 Ню Йорк”). Успоредно с това дизайнерката лансира парфюми за жени (през 1988 г.) и мъже (през 1991 г.) Притежава десетки бутици в целия свят, като само в Европа те са над 50. Красивата и елегантна Каролина Ерера е сред световните емблеми за вкус, чар и влиятелност в обществото. Тя е пример за ...
ЖАНА ЛАНВЕН: ДРУГОТО ИМЕ НА ЖЕНСТВЕНОСТТА
Проф. Любомир Стойков Въпреки че прави първите си стъпки в модната индустрия като обикновен куриер, разнасящ готовите поръчки по къщите, Жана Ланвен не спира дотам. Няколко десетилетия по-късно името й се нарежда сред най-известните френски дизайнери, а марката „Ланвен” става синоним на качество, елегантност и шик. Няма да сбъркаме ако кажем, че тя преоткрива ролята на дантелите и бродериите върху дамското облекло, превръщайки обикновените рокли в произведения на изкуството. Вълшебствата, на които тази мълчалива и облечена в черно жена е била способна, са причината модна къща „Ланвен” да заема водеща позиция в бранша дори 66 години след смъртта й. Сбъдването на една мечта Без съмнение биографията на Жана Ланвен е впечатляваща. Бъдещата дизайнерка се ражда през 1867 г. в...