Мода Лайфстайл Психология Красота Уют Здраве Гурме Астро&езотерика Личности Пътешествия Интервю

Гурме

Пренебрегваните кулинарни шедьоври
Рени Янкова Месото е предпочитана съставка в менюто ни. Според последни данни у нас се консумират средно 32 кг на година на човек и това е без да се броят колбасите. Но въпреки любовта, на която се радва тази храна, има някои предпочитани видове меса и други, които остават пренебрегвани въпреки добрите си вкусови качества. И тъй като декември традиционно е времето, когато се събираме около трапезата, решихме да ви предложим списък с меса, които заслужено са си извоювали място сред гурме храните по цял свят. Дивечово месо Това е най-старият вид месо, познат на човечеството по обясними цивилизационни причини. Но отдавна консумацията на дивеч се е превърнала по-скоро в лукс, отколкото в традиция. Масовото отглеждане на домашни животни за месо е изместило необходимостта да се ловува и днес много хора дори не са опитвали такъв деликатес. Превръщането на дивеча в изключение на трапезата ни се обуславя от още няколко фактора. Това месо се приготвя по-трудно и изисква специфични умения и уреди. Важно е да идва от сигурен източник, защото в противен случай съществува риск от заразяване с различни болести или паразити. Но от друга страна, то има много ниско съдържание на мазнини и холестерол, богато е на микроелементи и се препоръчва за хора, страдащи от заболявания на храносмилателната и сърдечно-съдовата система. За да приготвите дивеч (вариациите включват пъдпъдък, яребица, бекас, фазан, гъска, диво прасе, сърна), първо е необходимо да отстраните ципите и сухожилията, а след това да мариновате месото, за да стане по-крехко. За маринатата не се използват сол и оцет, а зеленчуци, пресни зелени подправки, бяло (за птиците) или червено вино. Подходящо е да сложите нарязани на едро лук, моркови, целина, магданоз, пипер, дафинов лист, бахар. Месото се покрива с маринатата и преседява една нощ, а след това ...
Морските дарове – необходимият деликатес
Мартина Лалева Неслучайно ги наричат „дарове” – морските деликатеси са сред най-полезните храни в менюто ни. Колкото и да се различават мненията на диетолозите по отношение на други продукти и техните дозировки, експертите по целия свят са единодушни в следното: морските дарове са изключително полезни за здравето. И въпреки че лятото отмина, това не е причина да изваждаме от менюто си храните, идващи от морето, макар да има такава тенденция у нас... Различни видове риба, омари, скариди, миди – морските дарове и ястията, в които участват, често се приемат за изискано гурме изкушение, което до известна степен демотивира много хора да си ги приготвят. Но не бива да забравяме, че консумацията им поне веднъж седмично е задължителна, за да поддържаме здравето си. Съветът на диетолозите е да комбинираме различните видове, защото когато ги приемаме наведнъж, те снабдяват организма с оптималното количество ценни вещества. Ето с какво са полезни морските дарове. Ползите На първо място, те не съдържат много калории. Рибните деликатеси са сравнително бедни на мазнини, което ги прави изключително подходящи за хората, спазващи диети – дори пилешкото месо е по-калорично от рибата! Оттам идва и другата добра новина – морските продукти съдържат „лош” холестерол в много по-малки количества от останалите видове месо. Всъщност консумацията на риба три или четири пъти седмично е препоръчителна за страдащите от сърдечно-съдови заболявания. Вместо на мазнини, тези продукти са богати на протеини и затова могат да бъдат отличен заместител на месото. Съдържат още витамини и минерали, измежду които най-важните са витамин D и В2, както и селен, цинк, фосфор, йод, калий. Омега-3 мастните киселини заемат голяма част от състава им – те се наричат още есенциални, защото не могат да се синтезират в организма и трябва да си ги набавяме чрез храната. Тези киселини влизат в строежа на клетките, регулират имунната система, укрепват сърцето и участват в процесите на комуникация между клетките на нервната система. Също така доказано е, че Омега-3 мастните киселини предпазват от появата на дегенеративни изменения в ретината, от развитието на катаракт, глаукома и други очни заболявания, укрепват кръвоносните съдове...
Хапка свежест
Рени Янкова В изобилието от подправки и вкусове, с които разполагаме днес, все пак има един, неотменно асоцииран с лятото. Свежият дъх на ментата ни съпътства от коктейлите и пресните студени чайове до салатите, супите и леките ястия през горещия сезон. Затова ви предлагаме няколко идеи как и вие да я използвате пълноценно в домашната кухня. Със своя силен и пикантен свеж вкус, ментата е една от ароматните треви, която у нас не е все още така добре оценена, както например във френската кухня. Макар и пресните й листа да са достъпни по пазарите целогодишно, посягаме към тях най-вече през лятото, за да ни донесат разхлаждащ полъх. История на ментата Ментата се е използвала от Древността заради кулинарните, медицинските и ароматичните си свойства. Откриваме сведения за нея още и в гръцката митология, според която растението първоначално е било нимфа (Minthe), превърната в растение от Персефона, която ревнувала от вниманието, което оказвал съпругът й Плутон на съперницата й. Тъй като Плутон не можел да стори нищо против превръщането на Minthe в растение, той я дарил с приятен аромат, който да освежава градините. До 17 век ментата се е използвала като аромат и в ежедневните ястия на бедните, и в изисканите ястия на богатите. По-късно през 18 век е потънала в пълно забвение, като дори не са я включили сред най-разпространените ароматни треви в кухнята. Ментата оцелява единствено като съставка на захарни сиропи или бонбони. Видове мента Ботаниците изброяват около 40 вида мента...
Малките големи суши грешки
Рени Янкова За сушито се знае толкова много и в същото време толкова малко. Доскоро в Европа и в САЩ то се приемаше за екзотична храна и на него се гледаше с леко недоверие. В момента суши баровете по цял свят процъфтяват и са едни от най-модерните места за срещи и за демонстриране на висок социален статус. И все пак сушито си остава загадка, плод на далечна култура, а това обяснява и изобилието от митове около него. Тук ще се опитаме да развенчаем най-популярните сред тях, за да избегнете неловки ситуации и да се насладите максимално на тази удивителна храна. 1. Сушито идва от Япония Нека започнем с развенчаването на най-разпространения мит – за произхода на тази храна. Всъщност родината на сушито е някъде в Югоизточна Азия – в района на Тайван и северен Тайланд, където се появява около II век. При зараждането си сушито не е ястие, а представлява техника за съхранение на суровата риба. Пресният морски улов се изчиствал и се поставял между платове сол и ориз, като престоявал така няколко месеца. След това оризът се изхвърлял, а рибата оставала годна за консумация за около година. По време на съхранението оризът започвал да ферментира и да отделя млечна киселина, която подобрявала вкуса на рибата и увеличавала хранителната й стойност. Затова и в превод „суши” означава „прокиснало” и името му произлиза от въпросния ферментационен процес. В Япония техниката „суши” е пренесена чак през XVII. Но японците въвеждат една важна новост, която дава началото и на съвременното ястие – те започнали да добавят оризов оцет към сместа от рибата и ориза, който значително съкратил времето за ферментация. От друга страна, оцетът направил ориза по-вкусен и той започнал да се поднася и консумира заедно с месото. Съвременното суши има малко общи черти със своя първообраз. Не само че не е ферментирало, а точно обратното – при него продуктите трябва да са възможно най-свежи. Дори оризът не трябва да преседява повече от една нощ след като е сварен. Съвременната версия на ...
Агнешкото месо: вкус за ценители
Рени Янкова Пролетта е най-подходящият момент от годината да се отдадем на кулинарни и гастрономически експерименти с агнешко – сега имаме най-голям шанс да намерим прясно месо, което не е било замразявано и не е преседяло във фризер дълго време. Това е важно както за вкуса на ястието, така и за неговото приготвяне. А покрай Великден и Гергьовден агнешкото е част от традиционната трапеза, като й придава характерен вкус и аромат. Какво обаче трябва да знаем за избора и за приготвянето на този специалитет? Как да изберем хубаво месо? В различните държави съществуват различни възрастови ограничения за месото, което се предлага като „агнешко”, но със сигурност то трябва да е от животно под десет месеца. Най-доброто, крехко и вкусно е така нареченото млечно агнешко, което е от животно, хранено само с майчино мляко в продължение на два-три месеца. Този тип месо се намира най-трудно на нашия пазар и обичайно е доста скъпо. Но за сметка на това то има най-слаб характерен аромат, който обичайно притеснява повечето хора. Месото от голямо агне идва от животно, което е отгледано в кошара и е хранено с фураж. Обичайно месото от такива животни се добива между петия и десетия месец, в зависимост от това колко бързо растат. Този тип агнешко е по-мазно и има по-силен аромат в сравнение млечното агне. Съществува и средна категория – агне-сукалче, което се гледа до петия-шестия месец и се храни както с мляко, така и с фураж. То е крехко и не чак толкова мазно. Когато избирате този вид месо, най-добре е да купувате такова, което не е било замразявано, а идва директно от кланицата. При замразяването месото губи част от специфичните си качества като аромат, крехкост, сочност. Когато купувате агнешко, гледайте цвета на мазнината. Ако тя е бяла, значи месото е от младо животно и ще е по-крехко и сочно. При по-старите животни мазнината е жълтеникава. В хладилника прясното месо може да се съхранявайте не повече от два-три дни, покрито с фолио. А ако сте купили дълбоко замразено месо, важно е изцяло да го размразите преди готвене. Най-добре е да го оставите да пренощува в хладилника и след това да го измиете със студена вода и го подсушете с кухненска хартия. Как се готви агнешко? Агнешкото е деликатно и много вкусно месо, което не се нуждае от специална предварителна обработка. Но ако сте купили по-голямо парче месо, което искате да изпечете цяло, добре е да го осолите и да го оставите да преседи няколко часа или дори цяла нощ – така мускулните влакна ще се отпуснат и печеното ви ще бъде много по-сочно и крехко. Друг много важен момент е как ще подправите месото. Като цяло ...
Зимна салата с пиле
През студения сезон тялото има нужда от по-питателна храна, за да поддържа нормалното си функциониране. Затова дори и салатата може да включва продукти като картофи и майонеза. Пресните салати си остават препоръчителни, но от време на време можем да си позволим и нещо по-хранително.  Необходими съставки: 1 кг. Картофи, 300 г. пилешки гърди на скара или на тиган, 1 опаковка майонеза, 5 кисели краставички, 2-3 яйца, сол, черен пипер на вкус, 1 глава стар лук или няколко стръка пресен.   Време за приготвяне: 30 минути Трудност: J Начин на приготвяне: Пилешките гърди се нарязват на ситни парченца или се накъсват на конци. Яйцата се сваряват твърдо и се намачкват на каша. Всички продукти се слагат в купа и към тях се добавят нарязаните кисели краставички, лукa и се разбъркват с майонезата. Добавя се ...
Кулинарна обиколка на света
Рени Янкова Коледните празници са изпълнени с много вълнения и очаквания, с щастливи срещи и споделени моменти. И част от тази вълшебна атмосфера неизменно се свързва със събирането около трапезата. В различните части на света Коледа се празнува по много начини, но храната винаги е свързващ елемент, който не може да бъде пропуснат. Затова сме ви подготвили една бърза и интересна кулинарна коледна обиколка по света. Може би ще се вдъхновите и ще решите да разнообразите менюто за празника или пък просто ще си доставите малко забавление като научите какво се поднася на трапезата в различните държави. Полша и Украйна Започваме с тези две държави, защото по-скоро имат сходни с нашите коледни традиции. На Бъдни вечер се сервират дванадесет постни ястия. Месо не се разрешава, но пък за разлика от България, в Полша и Украйна се консумира обилно количество риба най-често пълнена с елда. В Полша традициите са смесица между западнославянската култура и немскоговорящите европейски страни. Вечерта преди Коледа се сервират също традиционните полските сладкиши „пиеркини" и питката с библейски мотиви „оплатек". Англия На Коледа в английските домове се приготвя традиционният сливов пудинг, който се поднася фламбиран. В него се пъха монета от 6 пенса, която е символ на късмет и здраве за идната година. Друг задължителен елемент на трапезата е прочутата пълнена пуйка, която се приготвя със сос от френско грозде. Сред най-интересните коледни ястия на англичаните е супата от костенурки, но тя е относително скъп деликатес и не всички семейства могат да си я позволят. В останалите части от Острова - Шотландия, Ирландия и Уелс, на Коледа се похапват по-прости ястия, като най-предпочитани са печена гъска или прасенце. САЩ Подобно на англичаните, в САЩ традиционният коледен обяд не минава без пълнена пуйка. Но тук вариациите за плънката са разнообразни и в различните части на страната се ...
Поднос с изкушения
Рени Янкова Сиренето е не просто вкусна добавка към различни ястия, на много места по света то е култура и част от хранителните навици на хората. Затова не е изненадващо, че добре познатото ни бяло саламурено сирене може да се похвали с над 2000 роднини, пръснати по широкия свят. В зависимост от вида на млякото, подправките, технологията и мястото на производство се срещат всякакви варианти на този деликатес. С основание се твърди, че сиренето е продуктът с най-много разновидности, който може да се комбинира с почти всякаква храна – използва се както за приготвянето на салати и ордьоври, така и за направата на десерти и основни ястия. А някои негови разновидности и най-вече тяхното съчетание с определени храни го превръщат в изтънчено гурме изкушение. Предлагаме ви кратък обзор на основните видове сирена и тяхната употреба в кулинарията. Еволюция на вкуса Не е известно как точно е открита технологията на производство на сирене, но се предполага, че това е станало още с опитомяването на първите животни от пещерните ни праотци. Знае се, че около 3500 г. Пр. Хр. древните шумери били големи негови почитатели. Популярността му нараснала първо в Азия, след което продуктът стигнал до Европа. Омир е първият европейски автор, който споменава за сирене в епичната поема „Одисея”, описвайки как митологичните циклопи обработвали козето мляко. По-късно по времето на Римската империя технологията на производство станала достъпна за повече хора. Процесът по направата на продукта постепенно се усложнил, тъй като започнали да се използват различни видове мляко и подправки, които да обогатяват вкуса. Италия закономерно се превърнала в Меката на сирената по онова време. През Средновековието обаче търсенето на продукта намаляло. Манастирите станали единствените места, където се произвеждало сирене. Монасите изследвали процесите, настъпващи след пресичането на млякото и усъвършенствали технологиите. „Камамбер” и „Бри” са сред най-известните видове...
Гратен от пиле и макарони
Фреската кухня винаги предлага вкусни и интересни ястия. Пробвайте рецептата за гратен, за да поднесете на гостите си нещо наистина изтънчено. Ястието е подходящо да се сервира с охладено бяло вино. Продукти: 300 г пилешко месо; 300 г макарони; 50 г масло; 100 г кашкавал; 50 г сирене; 100 мл сметана; сол; черен пипер; индийско орехче; Време за приготвяне: 60 минути Трудност: J J Начин на приготвяне: сварете месото и го нарежете на малки парченца. Сварете макароните, отцедете ги, подсушете ги и ги смесете с маслото. Сложете половината от сместа в намазнена форма за печене и добавете месото. Изсипете отгоре другата част от макароните. Половината от настъргания кашкавал и сиренето смесете със сметаната. Овкусете със солта, черния пипер, индийското орехче и залейте гратена. Посипете с останалия кашкавал. Печете на фурна при 200°С около 15 минути.   
Предястието – афродизиак за апетита
Рени Янкова Леки, апетитни, ароматни хапки... кой не би се развълнувал при вида на добре приготвеното предястие. И въпреки че тази част от менюто има дълга история, у нас то често е пренебрегвано и се приема като маловажно. Причината е в самата му същност – предястието няма за цел да засити глада, а само да го погъделичка пред поднасянето на основното блюдо. В същото време много често приготвянето му отнема време и изисква специално внимание. Така предястието се превръща в най-нелюбимата част за кулинарите. Добрата новина е, че с навлизането на тенденцията на здравословното хранене, вече съществуват достатъчно лесни и практични рецепти за предястия. Ако искате да очаровате гостите си на вечеря или да приготвите лека разядка за неделното пийване на вино с приятелки, ето няколко идеи от нас. 
Революцията на кексчетата
Рени Янкова Всички, които поне малко се интересуват от кулинария или пък са просто любители на сладките изкушения, вероятно са забелязали тихата революция на малките кексчета през последните години. Те се наложиха у нас с транскрипцията на английското си име – къпкейк. Защо изведнъж готварските блогове, сладкарниците и почерпките за празнични поводи бяха превзети от тези мини торти? Отговорът не съдържа никаква тайна – къпкейковете са вкусни, лесни за правене дори от начинаещи кулинари и освен това търпят безброй вариации в зависимост от въображението ви. Да не говорим, че захарните украси с фигурки и декоративни елементи се превърнаха в истинско изкуство. Така кексчетата са изкушение не само за вкусовите рецептори, но и за очите. Торта за един човек Онова което отличава къпкейка е най-вече фактът, че е сладкиш за индивидуална употреба. Представлява малка торта, направена за един човек и изпечена в тънка хартийка или алуминиева чашка. Първото споменаване на този десерт датира от далечната 1796 г., когато американката Амелия Симмънс предлага рецепта за “Кейк за печене в малки купички”. През 1828 г. терминът „къпкейк” се появява в книгата “75 рецепти за пасти, кексвове и сладки” на Елиза Лесли. В началото на XIX век формите за печене на мъфини все още не са били широко разпространени и за направата на тези отделни сладкиши се използвали отделни купички, откъдето дошло името им. И въпреки че са създадени в САЩ те бързо се разпространяват в целия свят. Идеални за чай или за вкусна следобедна закуска, елегантните мини торти добавят и щипка разкош към партита, рождени дни или приеми. През последните години къпкейковете се... 
Екзотично настроение в купа
Александра Атанасова ПОМЕЛО Първите сведения за помело датират отпреди 4 000 години, когато китайците започват да го отглеждат. Затова го наричат още „китайски грейпфрут”. Помелото е един от най-едрите цитрусови плодове. Диаметърът му обикновено е 15-25 см, а теглото - около 1-2 кг, но някои плодове достигат и до внушителните 10 кг. Внася се от Азия, САЩ и Южна Америка. Вкусът му е близък с този на грейпфрута. В Китай предпочитат по-горчивите сортове, докато в Европа се предлагат по-сладки.   Купувайте само добре узрелите плодове с жълта кора, избягвайте зеленикавите оттенъци, както и корите с петна.   Състав Помелото съдържа ударни количества витамин С, бета-каротин, витамини от В групата, включително витамин В9 (фолиева киселина). Последната е много важна за бъдещите майки, тъй като спомага за растежа на плода и предпазва от развитие на вродени дефекти. Помелото включва в състава си и много калий, който действа тонизиращо върху сърдечната дейност. По-нови изследвания посочват, че органичните киселини, съдържани в помелото, а и в цитрусовите плодове по принцип, действат потискащо на раковите клетки и са много по-ефективни от традиционните медикаменти, използвани в онкологията. Свойства - Допринася за нормализиране на кръвното налягане и намалява риска от появата на атеросклероза; - Включва се в лечебните и профилактични диети при астма;    - Подобрява настроението ни, прави ни по-енергични и работоспособни; - Изключително диетично е - в 100 г се съдържат само 30-35 ккал;