Мода Лайфстайл Психология Красота Уют Здраве Гурме Астро&езотерика Личности Пътешествия Интервю

Психология

Другата страна на Коледа
Д-р Ани Владимирова Очаквания, пожелания, вълшебна нощ, подаръци, любов, усмивки... Червено, топло, ароматно, уютно и заедно... Как всичко това би могло да е униние, сълзи, тежест в гърдите и толкова тъга, че да не може да се намери смисъл?! Не са малко хората, които приемат коледния дух за нагъл гост, дошъл да им напомня за успешно скритите спомени. За други Коледа идва с едно тежко щракащо сметало на равносметките: „Още не съм започнал да спестявам! Какво ще стане в следващите години?!”, „Нямам дете и дали изобщо ще ми се случи!?”, „Тази година изпуснах толкова много възможности, защото трябваше да се съобразявам”. Сякаш Коледа сочи с един костелив показалец и увеличава нашата неспособност да се справяме с различни аспекти от живота. И това изобщо не е случайно. На Бъдни вечер имаме късмети, ритуали, пожелания за всяка ценност, към която се стремим. Всичко това създава усещане за непременност. Всяка следваща Коледа можем да стоим пред костеливия показалец и да гризем устни в невротично неспокойствие кога най-сетне ще ни се случи „нормалният, добър живот”! Коледната нощ като символ на всички успехи и ценни неща в живота до такава степен преекспонира неуспехите, че твърде много хора поемат пo една алогична спирала в мислите си. Тя се върти около усещането, че времето е изпуснато и около незнанието какво би могло да се промени в бъдеще. Завихря се по-силно около безсилието и се сключва върху неуспеха, защото хората смятат, че на Коледа трябва да се празнува справянето само в неговия ултимативен вариант. Нерядко Святата нощ е чудовище, което води орда от призраци на травматични събития: „На Коледа приятелят ми ме заряза!”, „Преди Коледа откриха заболяването на баща ми”, „На Коледа катастрофирах!”. Много хора са убедени във ...
Как демотивацията се настани в училище?
  Д-р Ани Владимирова Българинът е строял килийни училища с „мило и драго”. Давал е всичко за образованието като основен стълб на народността и сигурността. Изпращал е децата си извън страната, за да се върнат и да дават плодовете тук. Будителството е било обединяващ фактор. Днес много родители са в ролята на войни в образователната система. Какво се случва с родителската намеса и дали тя има все още ролята на будителство? Факт е, че едни от основните проблеми, с които родителите идват в кабинета или пишат за подкрепа в www.e-therapy.bg са трудностите по отношение на мотивацията за учене на децата им и цялостното им отношение към учебният процес. Но да не забравяме, че отношението към ученето не се изгражда от само себе си у детето. Родителите и учителите в грешна симбиоза Ако доскоро ролята на учителя беше свързана с огромен авторитет и уважение, то днес нейната стойност е девалвирана. Ето малко из разказа на една млада учителка, чието желание да научи децата да мислят и да са креативни е ударило на голям камък. След ...
Съперничеството и конкуренцията между хората в различните сфери
Ани Владимирова Съперничеството - можем да го поощряваме или да го осъждаме. Съвсем възможно е да го прикриваме или да е повод за гордост в нас и околните. Социалната норма и културната парадигма определят отношението ни към него. Истината е,  че то е онзи поведенчески механизъм, който обслужва потребностите ни на всички нива. От инстинкта ни за оцеляване, през намирането на пространство, до усвояването на блага и амбицията да се самоактуализираме. Именно тази негова позиция ни позволява да го използваме като средство за манипулация, развитие, постигане на цели... В глобален мащаб то може да разрушава в лицето на войните, а може и да изстреля човечеството в междугалактическото пространство. То създава КГБ и ЦРУ, създава корпоративните тежки игри и шпионажи, създава този свят, който познаваме. То е главният герой, идващ с нагоните ни - опияняващ и страшен.  Връзка или развръзка без съперничество? Романтичната нагласа може да изключи съперничеството в интимната двойка. Съвсем лесно да повярваме, че има пълен алтруизъм и себеотдаденост. Да, но розовият утопизъм толкова бързо се разпада, че отдолу бълват безкрайно много точки, в които именно обичащите се съревновават. Съревнование за времето. Толкова пъти в www.e-therapy.bg сме прочитали репликата” „Той/тя може да намира време за другите, но не и за мен!” или „Ако ме обича, ще намира винаги време!”. Желанието за притежание на партньора лесно може да породи съревнование за всеки дъх и мисъл. Да станем като касички, които трупат минути, часове и после сравняват коя касичка е по-пълна. Моята или твоята, аз какво ти дадох и ти колко ми отдели. В това съревнование се забравя за качеството, а количеството така затрупва, че планините от несъстояло се време убиват и пространството в двойката. Съревнование за успеха. Преди години имаше едно забавно детско предаване, в което трябваше да се избере едно детенце, което е „най”. ..
Колко струва да обичаш себе си?
Д-р Ани Владимирова Да се приемам, да се обичам, да се харесвам, да се гордея със себе си, да знам какво мога... Кой съм аз? Всичко това звучи като изтъркана мантра от екзистенциални напеви. Всеки първично подминава тези въпроси като овехтяла и ненужна табелка, но надписът отдавна е наизустен. Живеем с тези мантри. За някои хора, те са ежедневен труд, за други се появяват в кризисни моменти, a за трети са утопия. Да се приемаме и обичаме зависи от нашата самооценка, от остойностяването на идентичността ни и произтичащата от това самоактуализация. Всичко това е гръбнакът на личността и не случайно, ако не усещаме стабилен този гръбнак, се кривим всячески. Самооценката е начинът, по който човек се чувства спрямо себе си. Степента на самоуважение и себеприемане, с които живеем, нивото на компетентност и усещането за лична ценност. Проста закономерност е, че степента на самооценка определя и количеството на любов към себе си. Как се формира самооценката? Естествено всичко започва от детството. В най-ранна възраст детето попива представата за себе си от околните и най-вече от значимите възрастни – родителите.  Ако родителят дарява любов и подкрепа, детето се чувства сигурно и уверено в себе си. Ако родителят омаловажава или обижда детето си, то се самообезценява и трупа негативизъм. Детето с положителна самооценка приема околните като добронамерени и е по-малко склонно да се изолира. Детето с ниска самооценка е по-скоро враждебно към света, защото смята, че светът е враждебен към него. Увереното дете по-често поема инициатива и е склонно да рискува, което е в основата на успеха. Неувереното дете е по-пасивно и разчита на външните фактори, като е склонно и да ги обвинява за неуспеха си, да омаловажава себе си, когато е постигнало успех. Представете си дете, което е издебнало мама и е хвърлило с мерак голямата си метална кола в калната локва. Освен че е опръскано цялото, то безутешно започва да реве и за „изчезналата” си количка... Негативният родител ще каже: „Видя ли се, само да те оставя за миг и глупостите започват! Нека ти е! Сега ще ходиш мръсен и няма да имаш вече количка!” Позитивният ще каже през смях: „Опа, това моето дете ли е? Колко е ...
Промяната – постоянният спътник
д-р Ани Владимирова Промяна! Това е лозунг, обещание, надежда. Промяната е и план, действие, изграждане. Промяна е и страх, отдръпване, отлагане, ступор... Като същества, които мисловно обитаваме три отрязъка от времето, постоянно свързваме себе си с нуждата или с отказа от промяна. Това е вълшебна дума, която можем да изживяваме всеки миг, търсейки я или бягайки от нея. Кое ни кара да се променяме? На първо място веднага се сещам за българската приказка за „Неволята”. Неволята като образ на дискомфорта, на „опрения нож в кокала”, който не ти дава шанс да не се промениш. В този контекст има хора, които толкова са погълнати от статуквото си, че преповтарят едни и същи действия, избори, грешки сякаш те са най-ценната мантра. За тях промяната е враг, който разрушава стабилните окопи на битието. Голяма част от тези хора живеят на принципа  на „по-малкия дявол”, за да не изпуснат това, до което вече са се добрали. Остават доволни в неудовлетворението си, защото не могат да поемат риска да станат друг субект извън рамките на това, което вече познават. За тях „Неволята” идва, когато загубят работа, партньор или средата до толкова не се променя че да ги избутва встрани. Понякога чрез „Неволята” най-добре се излиза от заучената безпомощност, в чиито селения няма място да покълне нищо ново. Друг агент на промяната е амбицията. Желанието за развитие тласка някои хора да са постоянно търсещи и любопитни. От една страна, те могат да вкарат себе си в такъв режим на действия, който неусетно да промени личността им. Един ден след много препускане те осъзнават, че са станали хората, които са търсили в себе си или хората, които са се страхували да не станат. В първия случай промяната идва с последователни действия и системни усилия. Във втория случай тя е дошла с напъни да се получат свръхценни неща като власт, пари, позиции, придобивки. Това са двете страни на промяната – развиваща или поглъщаща личността. Груповият натиск. Понякога той слага вето върху промяната, а може също така... 
Лицата на лукса – дефицит или развитие, свобода или робство?
Д-р Ани Владимирова Каква е първата стандартна представа, когато човек си помисли за лукс? Най-често насреща чувам описания за архитектурен шедьовър, в който интериорът е изобилстван от скъпи  вещи: „А, да! Да има и басейн, джакузи, инфрачервена сауна...”  Или другата визия: яхта, хайвер, шампанско... без това да е реклама. Трета картина: Екзотична дестинация, прекалено напудрена картина на вила с огромен басейн, а по мен – колекционерски часовник и бижута... Да спрем дотук, защото списъкът е грандиозно дълъг. Най-неприятното е, че е практически безкраен. Мечо Пух го е казал най-добре: „Колкото повече – толкова повече!” .  Луксът не е лошо функциониране, но зависи от коя страна го подхванеш. Дали е от страната в ниското, където са базовите потребности или е във високата, където луксът има съвсем различни измерения. В днешно време той е неразделна част от представата за успех и придава образа на собственика си. Луксът е възнаграждение и стремеж, инвестиция. Типът лукс е като етикет за личността. Но да се върнем на различните му страни. Има една тенденция, която главоломно се разраства в обществото – потреблението, имането, презапасяването. Инстинктът за сигурност обслужва икономиката. Първо са необходимите стоки, после онези за удобство, след това все по-специалните и скъпите, за да стигнем накрая и до луксозни. Там на първо ниво е просто марковият етикет, след това идва лимитираната серия, а градацията е в ексклузивните издания. Растежът е само в една посока и таван за лукса има само от гледна точка на финансите. Но пък кредитите са навсякъде. Желанието за потребление се поддържа постоянно с все по-добри версии на вещите. Всяка е по-луксозна и придава по-голяма стойност на притежателя си. Затова качен веднъж на тази въртележка, човек дълго може да остане там. Много хора виждат в лукса сигурност и изграждат имидж чрез притежанията си. Останал на това ниво, луксозния притежател развива в себе си  постоянна неудовлетвореност. Виждаме това в ...
Кариеризмът – социално приемливата форма на зависимост?
Д-р Ани Владимирова Кариеризмът е социално приемлива наркомания от най-висш клас - не създава размирици, не трупа празни бутилки в някой ъгъл и не губи от полезното време за работа в махмурлук, не наранява никого физически в абстинентни фази, не тормози съседите с неадекватно поведение. Но само привидно. Кариеризмът е допинг, който трудно се пуска, тъй като постиженията са идентичност, стил на живот, статус, психична нагласа... Всъщност кариеристът е човек, който е формирал в себе си много порочна стресова дъга, на която неврофизиологията и всички части на тялото са роби. Той гони постижения, които изискват ресурс - да вложиш усилия, търпение, старание, напор. Всичко това е като да си на линията за бягане с препятствия. Само че на стадиона стресовите хормони се разреждат със самото бягане. Тук, във фирмата, адреналинът, норадреналинът масивно заливат всички органи и системи и постиженията довеждат до удовлетворение само ако има последващ старт. Този цикъл е постоянно функциониращ, защото целите са ежедневни, позицията постоянно пазена, желанията силни. Затова кариеристът е лаком адреналинов наркоман, който не може да се задоволи с една доза. Той не се подготвя за шампионат, а живее постоянно в този режим. Това не е странно. Социалната рамка е като летва за висок скок. Винаги има желаещи да подобрят рекорда, защото ще има уважение, сигурност или сила, „с която ще управлявам света”. Всъщност, кариеризмът управлява света със скритата лупа на бащата, който мърмори, че „винаги трябва да се бориш”, с погледа на майката, която... 
Решенията – пътеводители на житейските кръстопътища
д-р Ани Владимирова Когато стане дума за вземане на решение винаги се сещам за една аржентинска детска приказка за кентавъра, който не можел да прави това: „Живял някога един кентавър, който като всички кентаври бил полумъж – полукон. Един ден се разхождал по поляната и усетил, че е гладен. Зачудил се какво да яде: „Хамбургер или люцерна? Люцерна или хамбургер?”.  И като не можал да реши, останал гладен. Паднала нощта и му се доспало. Зачудил се, къде да спи: „В конюшнята или в къщата? В къщата или в конюшнята?”. И като не могъл да реши, не спал. Като не ял и не спал, кентавърът се разболял. „Кого да извикам?” – зачудил се той – „Лекаря или ветеринаря? Ветеринаря или лекаря?”. Така и не могъл да реши и накрая умрял... За един човек решението е висока планина, която изисква специална екипировка, трениране и тежък труд. За друг е водна пързалка, по която се минава бързо, а след това отчита колко се е намокрил. За трети, решението е прицелване с точен мерник и гонене на десетката. За друг решението е състезание, а когато приключи, той винаги смята, че е могъл да избере и по-добра стратегия. Как един човек може да реши изключително бързо да смени местоживеенето си, а друг не успява да избере местата в киносалона. Какво определя способността ни да вземаме решения? Ако тръгнем от чисто базовите факти, първо трябва да поспрем при особеностите на неврофизиологията. Oнаследяваме начина, по който протичат нервните процеси от стимула до реакцията. Една биологична схема, която определя как ще действаме, как приемаме събитията, как реагираме, как вземаме решения. Естествено, опитът ни моделира, но тази база задава посоката. Да вземем чувствителния, емоционален и раним човек: неговите решения могат да са нескончаеми премисляния. Включване на огромен обем факти, взаимовръзки, емоции, последици. Процесът се разраства до такава степен, че се изгражда сложен лабиринт. В него той все по-трудно се ориентира. Навлиза все по-дълбоко. Отдавана е забравил нуждата от решение, а премисля възможностите за превенция на грешки. Блъска се между плюсове и минуси. Мислите му рикошират между пропуснати възможности и лоши последствия. Решението става болезнен етап, който може да спре живеенето в дадения момент. Девойка, която учи в чужбина, изпитваше безкрайна тревожност всеки път, когато трябваше да прави избори на теми за курсови работи, решение за специализация, решение за практика... Преживяванията й бяха на живот и смърт с безсънни нощи, страдания в обмислянето на детайлите, ползите, загубите, докато най-накрая времето не опреше ножа в кокала и не станеше по-силно от нейната плашлива прецизност. При този тип хора най-силно се вижда ефектът на задръжка на решението: колкото по-дълго се колебае човек, толкова по-тежко ескалира тревожността. Когато тревогата започне да властва, тя запушва логичните пътеки на мислите и емоцията напълно поглъща човек. Затова все по-често трудностите във взимането на решения и блокирането на действията, водят до безпомощност и панически състояния...
Сватбен сезон: в главите на младоженките и съпругите
Д-р Ани Владимирова От край време в българския фолклор и битие около сключването на брак се върти огромна част от живота на семейството. Ако се върнем назад във времето основните цикли на родителите, на младите, а после и на тях като родители вървят през подготовката за сватбата. Чеизът, откупуването на момичето, честността на младоженката, годежните ритуали... И сега възрастните напират за сватба, за да се успокоят, че с децата им „всичко върви по вода”. Днес не сме толкова близо до тези традиции, но встъпването в брак е съпроводено с не по-малко въжделения, алогични формулировки, безметежни очаквания, магически пръчки за разрешаване на всякакви житейски дилеми и ключове за скритото щастие.           При един бърз и символичен преглед на традиционните суеверия около сватбата, ще открием и част от източника на всички тези нагласи. Суеверните предписания са много: младоженецът не бива да вижда бъдещата си съпруга в бялата рокля, тя пък не бива да вижда друга булка в сватбения ден. Разбираемо, красотата трябва да се пази, тръпката не бива да избледнява, връзката трябва да е стабилна и неподвластна на изкушенията. Тогава защо никой не учи бъдещите съпрузи, че трябва да запазват и да провокират любопитството си един към друг дори и след години?
Очакванията  - прекият път към разочарованието или към успеха?
Ани Владимирова Ние живеем в един непрекъснат процес от формиране на очаквания, действия-бездействия, реализиране или отпадане на същите тези очаквания и създаване на реакция, формираща или отбягваща нов цикъл. Очакванията ни са подредба на информацията, на опита, на желанията ни в стремежа ни да структурираме и предвидим бъдещето. Тази отколешна игра, която децата фантазират, възрастните пресъздават във всякакви фантастични сюжети... ние пътуваме в бъдещето чрез очакванията. Как се формират очакванията? Човешката психика непрестанно изследва възможностите. Едно очакване може да е плод на: Опит. Миналият опит често кара хората да се чувстват ориентирани, да имат формирано знание и на база тези фактори да смятат, че знаят какво биха могли да очакват. Така, ако миналият опит се съчетае с неколкократна повтаряемост на събитията, се фиксират много устойчиви нагласи. В същата графа стои и повтаряемостта в човешкото поведение. Ако общуваме с даден човек, който има непроменливи схеми в поведението си, то ние ще изградим сигурни представи за това какво ни очаква в комуникацията и дейностите ни с него. На този принцип, ние можем да изградим увереност в собственото си функциониране и добра ориентация спрямо средата, в която се движим. Затова новото често ни плаши. Прост пример е следният: ако ...
Приятел у дома
Мартина Атанасова Повечето собственици на домашни любимци са наясно, че общуването с животните носи силни положителни емоции. Освен сладки и забавни обаче, кучетата и котките действат успокояващо, а ежедневното им присъствие около нас качествено подобрява здравословното ни състояние. Доказан факт е, че отглеждането им повлиява благоприятно на настроението и психиката. Терапевтът вкъщи Несъмнено времето което прекарваме с домашните любимци е едно от най-приятните през целия ден. Те ни разсмиват и разведряват, винаги са готови да откликнат на нуждата ни от компания, когато се чувстваме сами, предлагат ни безусловната си любов (стига да се отнасяме добре с тях). Въпреки че имат нужда от време и грижи,  домашните любимци носят много повече ползи за здравето ни. Редица научни изследвания потвърждават тезата с конкретни примери, а психолозите отдавна са наясно, че контактът с животните качествено променя живота на собствениците им.  Причината е, че повечето домашни любимци удовлетворяват човешката потребност от докосване. Установено е, че то играе огромна роля в психичното развитие на новородените и малките деца, но не само – според американския психотерапевт Вирджиния Сатир възрастните хора имат нужда от 4 прегръдки на ден, за да оцелеят, от 10 – за да поддържат баланса на психиката си, и от 12 – за да се чувстват добре. Общуването с домашните любимци е незаменимо в това отношение, тъй като животните се нуждаят от нежността и грижите на собствениците си. Дори закоравели престъпници демонстрират промяна в поведението си към останалите ако контактуват с животни, нееднозначно посочват някои психологически изследвания. Галенето, държането в ръце, докосването на животно намалява стреса, помага за справянето със страха и с други неприятни емоции. Домашните питомници са и идеалното „средство” против скуката. С поведението си те притежават дарбата да разсмиват и забавляват, което е изключителен плюс в ежедневието на техните собственици. Смехът има лечебно действие – неслучайно много квалифицирани професионалисти провеждат смехотерапия – терапевтични сесии, по време на които се цели участниците да се смеят, за да редуцират негативното влияние на стреса и на други травматични изживявания върху психиката.  Да добавим към това, че отглеждането на домашен любимец е свързано и с повече физическа активност, което пък повлиява благотворно общото здравословно състояние и настроението. Установено е, че контактът с животните активира цялостно организма и подобрява функционирането на мозъка. 
Тънката граница между шопинг терапията и зависимостта
Д-р Ани Владимирова Живеем в епохата на бързината. Висока скорост, силни децибели, фет бърнъри, мигновени лифтинги, внезапни печалби, енергийни напитки. Ускорението доближава скоростта на светлината за всяка една човешка потребност. Търсим бързи резултати, бързи цели, придобивки веднага, които ни водят до масови панически състояния, хипохондрични пристъпи, кризи на смисъла... Изчакването и търпението са лукс, който се вписва само в стратегически схеми, специално изработени предварително. Ключовите думи са контрол и притежание – те определят битието ни неусетно, въпреки привидното заклеймяване на материализма. В тази картина пазаруването е дейност, която започва да се вплита във всички нива на ежедневието – физиологични потребности, сигурност, социални контакти, признание и статус в обществото, развитие и самоактуализация на личността. Чудесен пример за връзката между пазаруването и най-базовите потребности са големите вериги супермаркети. Колкото по-беден е един район откъм възможности за препитание и сигурност във финансовите постъпления, колкото по-замряло е развитието му, толкова по-пълни колички и торби се забелязват. Хората натрупват в количества възможно най-евтините продукти. Примират в усещането си за споходил ги късмет от уцелването на промоция. Трупат в количките удоволствието, че ще могат да се радват през следващите дни на събитията около масата. За огромен брой хора пазаруването на храна действително се превръща в сигурност, в спокойствие и форма на грижа. Обемът на пазарската ...