Мода Лайфстайл Психология Красота Уют Здраве Гурме Астро&езотерика Личности Пътешествия Интервю
Ралф Лорен: Чрез дрехите аз рисувам мечтите си
Проф. Любомир Стойков „Светът не е готов за Ралф Лорен”. Това заявява шефът на бъдещия дизайнер, научавайки новината, че служителят му е решил да напусне бутика за модни стоки. Там младият Лорен работи като обикновен продавач, за да финансира следването си. Целта му обаче е много по-висока и той я е набелязал още като дете – в ученическия си лексикон пише, че когато порасне иска да стане милионер. Трийсетина години по-късно доходите му надхвърлят 4 млрд. долара, а самият той е титулуван „Принцът на туида”, „Най-американският дизайнер” и „Корифеят на спортното облекло”. Светът се оказва не само готов, той пада като узряла ябълка в краката му.  В началото са вратовръзките - оригиналната (Истинската) фамилия на Ралф Лорен е Лифшиц. Той е потомък на руски евреи - емигранти. Роден е на 14 октомври 1939 г. в Бронкс, Ню Йорк и е най-малкото от общо четири деца в семейството на художника Франк Лифшиц. Всички те със сигурност са почувствали облекчение, когато баща им взема решението да замени фамилията Лифшиц с Лорен. Това им спестява подигравките на съученици и съседи, а и повишава самочувствието им. Още като ученик Ралф внимава за реномето си, прецизен е по отношение на външния си вид, обожава скъпите материи и въпреки скромните си възможности се стреми да си купува дрехи от маркови магазини. Негови любими кинозвезди са Фред Астер и Кари Грант. Не е за пренебрегване и фактът, че светският начин на живот силно го привлича. Още от най-ранна възраст Лорен оценява красотата на жилищата, дрехите, бижутата като символи на успеха, знаейки, че тези неща се постигат с пари. Тази ранна чувствителност към бляскавия живот и съпътстващите го елементи по-късно ще изкристализира в дизайна на костюмите на филма „Великият Гетсби” (1974 г.), които той е нает да създаде. В края на 50-те години Лорен се опитва да завърши бизнес администрация в „Сити колидж” в Ню Йорк, посещавайки вечерните курсове докато през деня работи като продавач на модни стоки в „Брукс Брадърс”. В началото на 60-те продава дрехи и в „Блумингдейл”. Впоследствие става търговски представител на вратовръзките „Бейстън”, а от 1967 г. сам започва да прави дизайн на вратовръзки. Успява да склони фирмата за производство на мъжко облекло „Бо Брумел” да пусне негова ...
Известни личности от зодия Телец и Близнаци
Мая Мирчева Зодия Телец – представителите на този знак са спокойни и уверени в себе си. Традиционалисти, на които промените не са им по вкуса. Имат силно изразено чувство за собственост, с което е добре да не прекаляват обаче. Отдава им се да материализират идеите си под всякакви форми – от стихове, картини, музика до красиво подреден дом. Най-често успяват да се реализират така, че да получават пари за работата, която извършват с удоволствие. Те не са от най-приказливите, но кажат ли нещо, държат на думата си и го превръщат в реалност, а хората наистина ценят това качество в тях. Постоянни са не само в убежденията, но и в заблудите си. Когато са си наумили нещо е много трудно да ги разколебаят. В любовта могат да бъдат олицетворение на идеалния партньор и очакват от другите пълно отдаване и преданост. Обичат да ги глезят и да са заобиколени от красота и лукс. Личности, родени под знака Телец: 1. Барбара Страйзънд – американска певица, театрална и кино актриса, композитор. Родена е на  24 април 1942 г. в  Бруклин, Ню Йорк. Баща й Еманюъл Страйзънд умира, когато тя е само на 15 месеца. Майка й Даяна не я окуражава да развива кариера в шоубизнеса, убедена, че Барбара не е достатъчно атрактивна. Този критицизъм твърде много ѝ е насаждан и през по-голямата част от живота ѝ я прави несигурна относно външността й, въпреки огромния успех във всички области на шоубизнеса. Възпитана е в прочутия Ерасмъс Хоул Хай Скул, където завършва четвърта в класа си през 1959 г. заедно с бъдещия научен сътрудник Нийл Даймънд. Страйзънд никога не е посещавала колеж. Барбра Страйзънд записва повече от 60 албума, почти всички с марката на „Кълъмбия Рекърдс”. Нейните ранни творби от 60-те: The Second Barbra Streisand Album, The Third Album, My Name Is Barbra са считани за първокласни изяви по театралните и клубни стандарти, включително нейната много добра иронична версия на Happy Days Are Back Again. 2. Пенелопе Крус Санчес – испанска актриса. Родена на 28 април 1974 г. в испанската столица Мадрид, като дете Пенелопе е танцьорка. По-късно напуска гимназията, за да се занимава с танци в Мадридската национална консерватория (неин пръв предмет е класическият балет) и с театър в Кристина Ротас Скул в Ню Йорк. В началото на 2001 г. започва тригодишната ѝ връзка с актьора Том Круз, който скоро преди това се е разделил с Никол Кидман. Връзката започва на снимачната площадка за филма „Ванила Скай”, в който те си партнират. През 2009 г. Пенелопе Крус е удостоена с награда „Оскар“ в категория „най-добра поддържаща актриса“ за изпълнението си във ...
Малките големи суши грешки
Рени Янкова За сушито се знае толкова много и в същото време толкова малко. Доскоро в Европа и в САЩ то се приемаше за екзотична храна и на него се гледаше с леко недоверие. В момента суши баровете по цял свят процъфтяват и са едни от най-модерните места за срещи и за демонстриране на висок социален статус. И все пак сушито си остава загадка, плод на далечна култура, а това обяснява и изобилието от митове около него. Тук ще се опитаме да развенчаем най-популярните сред тях, за да избегнете неловки ситуации и да се насладите максимално на тази удивителна храна. 1. Сушито идва от Япония Нека започнем с развенчаването на най-разпространения мит – за произхода на тази храна. Всъщност родината на сушито е някъде в Югоизточна Азия – в района на Тайван и северен Тайланд, където се появява около II век. При зараждането си сушито не е ястие, а представлява техника за съхранение на суровата риба. Пресният морски улов се изчиствал и се поставял между платове сол и ориз, като престоявал така няколко месеца. След това оризът се изхвърлял, а рибата оставала годна за консумация за около година. По време на съхранението оризът започвал да ферментира и да отделя млечна киселина, която подобрявала вкуса на рибата и увеличавала хранителната й стойност. Затова и в превод „суши” означава „прокиснало” и името му произлиза от въпросния ферментационен процес. В Япония техниката „суши” е пренесена чак през XVII. Но японците въвеждат една важна новост, която дава началото и на съвременното ястие – те започнали да добавят оризов оцет към сместа от рибата и ориза, който значително съкратил времето за ферментация. От друга страна, оцетът направил ориза по-вкусен и той започнал да се поднася и консумира заедно с месото. Съвременното суши има малко общи черти със своя първообраз. Не само че не е ферментирало, а точно обратното – при него продуктите трябва да са възможно най-свежи. Дори оризът не трябва да преседява повече от една нощ след като е сварен. Съвременната версия на ...
Суперхраните – полезни и вкусни
Мая Мирчева Напоследък темата за суперхраните стана актуална и много модерна. Но какво всъщност знаем за тях и за техните качества? Ако и вие се чувствате малко объркани в безкрайните списъци със суперхрани, ето някои от най-важните, които да включвате редовно в менюто си. За суперхрани обикновено се смятат онези, които са заредени с много повече полезни качества за единица калория в сравнение с останалите. Те трябва да са богати на минерали, антиоксиданти и хранителни вещества, които ни предпазват от заболявания, поддържат силна имунната система и помагат за балансирано и здравословно хранене. За да бъде една храна наречена суперхрана, тя трябва да отговаря на следните условия: • В малък обем да е концентрирано голямо количество полезни характеристики;  • Да се консумира в суров вид, за да се запазят ензимите и витамините в нея;  •Да се усвоява лесно, за да дава енергия на организма. Ето и част от списъка на суперхраните и техните хранителни здравословни предимства:  Аввокадо – този екзотичен плод има ниско съдържание на фруктоза и високо съдържание на мононенанситени мазнини и калий, а резултатите от проучванията показват, че има благоприятен ефект върху сърцето и сърдечно-съдовата дейност. Авокадото помага за поддържането на баланса между калия и солта в тялото, притежавайки повече от два пъти количеството калий, което има в бананите. Авокадото предлага близо 20 незаменими хранителни вещества като фибри, витамин Е, витамини от групата В и фолиева киселина. Освен че може да се яде сурово, то може да се ползва като заместител на мазнини в различни рецепти (вместо масло или олио и др.). Къдраво листно зеле – то е отличен източник на витамини C, E, и A (под формата на бета-каротин), както и на минералите манган и цинк. Изключително полезно, защото е богато на антиоксиданти и спомага за противовъзпалителните процеси в тялото. Растението е част от семейство лободови... 
Десените и цветовете на лятото
Рени Янкова Цветове, форми, неон, пастел, линии, цветя, шевици... Когато дойде лято сякаш витрините на модните магазини експлодират във вариации и приканващи пъстри десени не само за дрехите, но също за обувките, чантите и всички възможни аксесоари. Как да изберете онова, което ви отива от този шарен микс от възможности? Предлагаме ви няколко насоки за това кои мотиви, на кого отиват и за какви случаи са подходящи... След това всичко е въпрос на личен вкус. Флорални мотиви Това е десенът, който никога не излиза от мода през горещите месеци и е нормално да бъде така. Цветята са навсякъде около нас, така че защо да не ги носим и по себе си? Вариантите са безкрайни – от едри флорални принтове по роклите и блузите, до дребни цветчета, наподобяващи райска градина. Каквото и да изберете този мотив по дрехите е свеж и приятен за окото, подходящ е както за офис средата, така и за спокоен неделен ден сред природата. Единственото, с което трябва да внимавате е да не натрупвате няколко флорални десена един върху друг, защото така се получава безвкусна бърканица, която не е приятна за окото. Същото важи и за аксесоарите – ако сте облекли флорална рокля или блуза, не избирайте чанта, очила или обувки с такъв принт. По-добре комбинирайте с изчистени едноцветни аксесоари, за да не разсейвате вниманието от красотата на десена. Етно мотиви и шевици Независимо от годината или десетилетието, щом дойде лято дизайнерите обръщат поглед назад към традиционните етно мотиви в облеклото. И тук разнообразието и вариациите са безкрайни – независимо дали ще са индиански, български, индийски, скандинавски или други, етно детайлите са винаги пъстри, красиви и въздействащи върху сетивата. Купете си поне една туника с цветни индиански шевици, комбинирайте с изчистена кафява или черна пола и обувки с висока платформа... и ето, че сте една истинска градска Покахонтас. На пазара вече можете да намерите ризи, блузи и сака с щампи или бродерии на български шевици, които са не по-малко красиви и въздействащи, така че защо не опитате и този вариант? И тук важно е да не наслагвате различни десени един върху друг, защото претрупването работи срещу вас. Но пък ...
Колко струва да обичаш себе си?
Д-р Ани Владимирова Да се приемам, да се обичам, да се харесвам, да се гордея със себе си, да знам какво мога... Кой съм аз? Всичко това звучи като изтъркана мантра от екзистенциални напеви. Всеки първично подминава тези въпроси като овехтяла и ненужна табелка, но надписът отдавна е наизустен. Живеем с тези мантри. За някои хора, те са ежедневен труд, за други се появяват в кризисни моменти, a за трети са утопия. Да се приемаме и обичаме зависи от нашата самооценка, от остойностяването на идентичността ни и произтичащата от това самоактуализация. Всичко това е гръбнакът на личността и не случайно, ако не усещаме стабилен този гръбнак, се кривим всячески. Самооценката е начинът, по който човек се чувства спрямо себе си. Степента на самоуважение и себеприемане, с които живеем, нивото на компетентност и усещането за лична ценност. Проста закономерност е, че степента на самооценка определя и количеството на любов към себе си. Как се формира самооценката? Естествено всичко започва от детството. В най-ранна възраст детето попива представата за себе си от околните и най-вече от значимите възрастни – родителите.  Ако родителят дарява любов и подкрепа, детето се чувства сигурно и уверено в себе си. Ако родителят омаловажава или обижда детето си, то се самообезценява и трупа негативизъм. Детето с положителна самооценка приема околните като добронамерени и е по-малко склонно да се изолира. Детето с ниска самооценка е по-скоро враждебно към света, защото смята, че светът е враждебен към него. Увереното дете по-често поема инициатива и е склонно да рискува, което е в основата на успеха. Неувереното дете е по-пасивно и разчита на външните фактори, като е склонно и да ги обвинява за неуспеха си, да омаловажава себе си, когато е постигнало успех. Представете си дете, което е издебнало мама и е хвърлило с мерак голямата си метална кола в калната локва. Освен че е опръскано цялото, то безутешно започва да реве и за „изчезналата” си количка... Негативният родител ще каже: „Видя ли се, само да те оставя за миг и глупостите започват! Нека ти е! Сега ще ходиш мръсен и няма да имаш вече количка!” Позитивният ще каже през смях: „Опа, това моето дете ли е? Колко е ...
Теория на удоволствието
Рени Янкова Не обичаме да говорим за задължения или задължителни неща, но в разгара на лятото е нормално да искаме да вземем най-доброто от него. Проучихме в детайли анатомията на добрата почивка и удоволствието от живота, а резултатите обобщихме в кратък списък с неща, без които тя не би била пълноценна. Формулата, на която заложихме, беше време за себе си, а вълшебната дума се оказа само една – Аз. Тук ви предлагаме предмети и аксесоари, които могат да превърнат лятото в незабравимо преживяване. Малкият оазис - Като деца обичахме люлките в парка и онези, които родителите ни връзваха по дърветата, а сега със същото удоволствие можем да се наслаждаваме на почивка и време за себе си в хамака. Изобретен в Колумбия като разновидност на леглото и предназначен за спане на открито, качественият хамак представлява широко памучно платно със заплетени в края му нишки. Чрез тях се постига равномерно разпределение на тежестта и по-голяма здравина, като се осигурява и максимален комфорт без провисване в средата. Днес могат да се намерят много разновидности на тази люлка за сън, като на нас най-много ни харесва бразилският й вариант с дантели по краищата, плетени на една кука. Изглежда малко ретро, малко романтично и много, много удобно за ...
Красимир Цанков - на световно ниво
Крис Цанков е едно от популярните български имена по световните модни подиуми. Започва кариерата си на модел в Лондон преди две години, а към момента живее и работи в Лос Анджелис, САЩ. Участвал е в кампании на известни световни марки като Stone Island, Camper, Kappa, Adidas Originals, Foot Locker, JD Sports, Religion Clothing, Levi’s, UNIQLO, Skechers! Работил и за Bershka, New Look, River Island, Forever 21, Napapijri, Boohoo, Asos, Shop Direct, Hudson Jeans, True Religion. Към момента го представляват едни от най-добрите агенции за модели в Европа и САЩ, осигуряващи му участия в ревюта на Astrid Andersen, REISS, KTZ и много други. Негови фото сесии са публикувани в списанията Vogue, GQ Magazine (shot by Mariano Vivanco), Attitude, GT Magazine, Hunger Magazine, Forever Sport Magazine, Amica Magazine, Fucking Young Magazine, Hermoso Magazine, Rollacoaster Magazine. 
Агнешкото месо: вкус за ценители
Рени Янкова Пролетта е най-подходящият момент от годината да се отдадем на кулинарни и гастрономически експерименти с агнешко – сега имаме най-голям шанс да намерим прясно месо, което не е било замразявано и не е преседяло във фризер дълго време. Това е важно както за вкуса на ястието, така и за неговото приготвяне. А покрай Великден и Гергьовден агнешкото е част от традиционната трапеза, като й придава характерен вкус и аромат. Какво обаче трябва да знаем за избора и за приготвянето на този специалитет? Как да изберем хубаво месо? В различните държави съществуват различни възрастови ограничения за месото, което се предлага като „агнешко”, но със сигурност то трябва да е от животно под десет месеца. Най-доброто, крехко и вкусно е така нареченото млечно агнешко, което е от животно, хранено само с майчино мляко в продължение на два-три месеца. Този тип месо се намира най-трудно на нашия пазар и обичайно е доста скъпо. Но за сметка на това то има най-слаб характерен аромат, който обичайно притеснява повечето хора. Месото от голямо агне идва от животно, което е отгледано в кошара и е хранено с фураж. Обичайно месото от такива животни се добива между петия и десетия месец, в зависимост от това колко бързо растат. Този тип агнешко е по-мазно и има по-силен аромат в сравнение млечното агне. Съществува и средна категория – агне-сукалче, което се гледа до петия-шестия месец и се храни както с мляко, така и с фураж. То е крехко и не чак толкова мазно. Когато избирате този вид месо, най-добре е да купувате такова, което не е било замразявано, а идва директно от кланицата. При замразяването месото губи част от специфичните си качества като аромат, крехкост, сочност. Когато купувате агнешко, гледайте цвета на мазнината. Ако тя е бяла, значи месото е от младо животно и ще е по-крехко и сочно. При по-старите животни мазнината е жълтеникава. В хладилника прясното месо може да се съхранявайте не повече от два-три дни, покрито с фолио. А ако сте купили дълбоко замразено месо, важно е изцяло да го размразите преди готвене. Най-добре е да го оставите да пренощува в хладилника и след това да го измиете със студена вода и го подсушете с кухненска хартия. Как се готви агнешко? Агнешкото е деликатно и много вкусно месо, което не се нуждае от специална предварителна обработка. Но ако сте купили по-голямо парче месо, което искате да изпечете цяло, добре е да го осолите и да го оставите да преседи няколко часа или дори цяла нощ – така мускулните влакна ще се отпуснат и печеното ви ще бъде много по-сочно и крехко. Друг много важен момент е как ще подправите месото. Като цяло ...
Разходка около София – няколко идеи за маршрути в свободното време
Мая Мирчева Колко пъти сте изпадали в ситуацията да се чудите къде да прекарате два почивни дни, без това да отнема време и прекалено дълги разстояния? Има стотици варианти, с които можем да запълним свободното ви време, а защо не и да ви предложим вариант за бързо влизане във форма след празниците. Q Лозенски манастир - разположен е на 5 км югоизточно от софийското село Долни Лозен , дълбоко в недрата на Лозенската планина под връх Половрак , върху естествена тераса с прекрасен изглед към по-голямата част от Софийското поле. Част от Софийската Света гора, този манастир е един от най – посещаваните в този регион. От центъра до Долни Лозен е под час пеша нагоре по не особено тежък, горски, черен път. След това можете да продължите по Лозенската екопътека и да слезете през с. Пасарел. Q Своге – на 40 км от гр. София, с влак или кола. Имате поне 10 причини, поради които да го посетите. Историята на шоколада Своге – въпреки че първата работилница за шоколад е била в София, няколко години по – късно тя се премества в Своге, където функционира и до днес; Вазовата пътека и водопадът Скакля – пътеката се нарича така, защото писателят Иван Вазов е идвал многократно и точно на това място е написал своя разказ „Дядо Йоцо гледа”. Пътеката тръгва от Вазовата къща в село Бов, преминава през река Искър и водопада Скакля и достига до Зли камик – надвиснала над реката скала. Пътеката е маркирана и обозначена за всички туристи. Манастирът седемте престола – старопланинската природа наоколо ще ви дари търсената хармония и през лятото, и през зимата. Обител с богата история. Лакатнишките скали – няма как да не сте минавали през Искърското дефиле и да не сте забелязали малката червена къщичка, която е кацнала на скалите над Лакатник. До тази малка къща се стига по пътека, която се вие по скалите. С влак от Своге до Лакатник е приблизително 20 минути. Скалният феномен Джуглата край Церово – на 8 км от Своге се намира Джуглата – причудливата му форма наподобява гъба с височина 18 м. Q Сопот – по подбалканския път на растояние от София около 130 км. Градчето носи много от духа на Вазов. То привлича и почитателите на планинско колоездене, парапланеризма, зорбинга - единственото нещо, което се използва за него е пластмасово кълбо, много по-голямо от плажна топка. Толкова голямо, че и възрастен и дете могат да влязат в него, в тази огромна топка и да се търкалят надолу по стръмен склон или да седят на повърхността на водата, без да се наранят. Q Боянски водопад, Боянско езеро – на около 8 км от центъра на София. С автобус до Боянското ханче, от където може да поемете към Боянската църква, Боянския водопад или Боянското езеро. Пътеките са добре маркирани за всички гостуващи...
Бързи разкрасителни процедури за пролетта
Мая Мирчева Идва пролетта – това е време за любов. На всяка жена й се иска през този сезон да бъде красива. Разбира се не само през него, но тогава желанията се засилват. { През зимата нашата кожа е пострадала от студа, станала е суха и обезводнена, или възпалена, лесно се поддава на раздразнение. Изтощената от зимата кожа изисква особени грижи. През това време от годината най-подходящи за подхранване са анти-ейдж или хидратиращи процедури. Все още не е късно и за обновяващ пилинг, както и за избелващи терапии. Те могат да се правят до края на април, докато все още слънцето не е започнало да грее интензивно. Обновяващите процедури могат да бъдат механични – дълбоки или химични пилинги, с различна насоченост в зависимост от проблема. Тези процедури се правят с цел по-добрия ефект от последващата терапия или серия от терапии. По този начин се отстранява мъртвият слой клетки, сивкавият тен. { Изключително голямо е разнообразието от продукти, програми и масажи, с които всеки човек може да се погрижи за тялото си. Терапиите са за мъже и жени и в зависимост каква цел има човек – да отслабне, да стегне или да повдигне. Масажът с мед също има много добро влияние върху целулита, той има и токсично въздействие, което е много подходящо за този сезон. Добрите козметични салони вече предлагат и процедури с нискочестотни токове, чрез тях се прави пасивна гимнастика. Това е за хора, които не обичат да тренират. Лягат и чрез този метод стягат мускулатурата си. За да имат ефект всички поддържащи и разкрасяващи процедури е важно отношението към собственото здраве. Важни са и позитивните мисли, защото вътрешната красота личи и отвън. { Модерни са ноктите в пастелни и ярки цветове. Свежите нюанси в пастелни тонове и ярките цветове – червено, коралово, синьото, зеленото, ще са актуални през пролетта на тази година в маникюра. Приливането на цветове с брокат също ще е на мода. Оставете тъмните и студени цветове, които бяха подходящи за студените, зимни дни. Овалната ...
Промяната – постоянният спътник
д-р Ани Владимирова Промяна! Това е лозунг, обещание, надежда. Промяната е и план, действие, изграждане. Промяна е и страх, отдръпване, отлагане, ступор... Като същества, които мисловно обитаваме три отрязъка от времето, постоянно свързваме себе си с нуждата или с отказа от промяна. Това е вълшебна дума, която можем да изживяваме всеки миг, търсейки я или бягайки от нея. Кое ни кара да се променяме? На първо място веднага се сещам за българската приказка за „Неволята”. Неволята като образ на дискомфорта, на „опрения нож в кокала”, който не ти дава шанс да не се промениш. В този контекст има хора, които толкова са погълнати от статуквото си, че преповтарят едни и същи действия, избори, грешки сякаш те са най-ценната мантра. За тях промяната е враг, който разрушава стабилните окопи на битието. Голяма част от тези хора живеят на принципа  на „по-малкия дявол”, за да не изпуснат това, до което вече са се добрали. Остават доволни в неудовлетворението си, защото не могат да поемат риска да станат друг субект извън рамките на това, което вече познават. За тях „Неволята” идва, когато загубят работа, партньор или средата до толкова не се променя че да ги избутва встрани. Понякога чрез „Неволята” най-добре се излиза от заучената безпомощност, в чиито селения няма място да покълне нищо ново. Друг агент на промяната е амбицията. Желанието за развитие тласка някои хора да са постоянно търсещи и любопитни. От една страна, те могат да вкарат себе си в такъв режим на действия, който неусетно да промени личността им. Един ден след много препускане те осъзнават, че са станали хората, които са търсили в себе си или хората, които са се страхували да не станат. В първия случай промяната идва с последователни действия и системни усилия. Във втория случай тя е дошла с напъни да се получат свръхценни неща като власт, пари, позиции, придобивки. Това са двете страни на промяната – развиваща или поглъщаща личността. Груповият натиск. Понякога той слага вето върху промяната, а може също така...