Мода Лайфстайл Психология Красота Уют Здраве Гурме Астро&езотерика Личности Пътешествия Интервю

Личности

Ралф Лорен: Чрез дрехите аз рисувам мечтите си

Проф. Любомир Стойков

„Светът не е готов за Ралф Лорен”. Това заявява шефът на бъдещия дизайнер, научавайки новината, че служителят му е решил да напусне бутика за модни стоки. Там младият Лорен работи като обикновен продавач, за да финансира следването си. Целта му обаче е много по-висока и той я е набелязал още като дете – в ученическия си лексикон пише, че когато порасне иска да стане милионер. Трийсетина години по-късно доходите му надхвърлят 4 млрд. долара, а самият той е титулуван „Принцът на туида”, „Най-американският дизайнер” и „Корифеят на спортното облекло”. Светът се оказва не само готов, той пада като узряла ябълка в краката му.

 В началото са вратовръзките - оригиналната (Истинската) фамилия на Ралф Лорен е Лифшиц. Той е потомък на руски евреи - емигранти. Роден е на 14 октомври 1939 г. в Бронкс, Ню Йорк и е най-малкото от общо четири деца в семейството на художника Франк Лифшиц. Всички те със сигурност са почувствали облекчение, когато баща им взема решението да замени фамилията Лифшиц с Лорен. Това им спестява подигравките на съученици и съседи, а и повишава самочувствието им. Още като ученик Ралф внимава за реномето си, прецизен е по отношение на външния си вид, обожава скъпите материи и въпреки скромните си възможности се стреми да си купува дрехи от маркови магазини. Негови любими кинозвезди са Фред Астер и Кари Грант. Не е за пренебрегване и фактът, че светският начин на живот силно го привлича. Още от най-ранна възраст Лорен оценява красотата на жилищата, дрехите, бижутата като символи на успеха, знаейки, че тези неща се постигат с пари. Тази ранна чувствителност към бляскавия живот и съпътстващите го елементи по-късно ще изкристализира в дизайна на костюмите на филма „Великият Гетсби” (1974 г.), които той е нает да създаде. В края на 50-те години Лорен се опитва да завърши бизнес администрация в „Сити колидж” в Ню Йорк, посещавайки вечерните курсове докато през деня работи като продавач на модни стоки в „Брукс Брадърс”. В началото на 60-те продава дрехи и в „Блумингдейл”. Впоследствие става търговски представител на вратовръзките „Бейстън”, а от 1967 г. сам започва да прави дизайн на вратовръзки. Успява да склони фирмата за производство на мъжко облекло „Бо Брумел” да пусне негова ...


Притежавате този брой