Мода Лайфстайл Психология Красота Уют Здраве Гурме Астро&езотерика Личности Пътешествия Интервю

Психология

Колко струва да обичаш себе си?

Д-р Ани Владимирова

Да се приемам, да се обичам, да се харесвам, да се гордея със себе си, да знам какво мога... Кой съм аз? Всичко това звучи като изтъркана мантра от екзистенциални напеви. Всеки първично подминава тези въпроси като овехтяла и ненужна табелка, но надписът отдавна е наизустен. Живеем с тези мантри. За някои хора, те са ежедневен труд, за други се появяват в кризисни моменти, a за трети са утопия. Да се приемаме и обичаме зависи от нашата самооценка, от остойностяването на идентичността ни и произтичащата от това самоактуализация. Всичко това е гръбнакът на личността и не случайно, ако не усещаме стабилен този гръбнак, се кривим всячески. Самооценката е начинът, по който човек се чувства спрямо себе си. Степента на самоуважение и себеприемане, с които живеем, нивото на компетентност и усещането за лична ценност. Проста закономерност е, че степента на самооценка определя и количеството на любов към себе си.

Как се формира самооценката?

Естествено всичко започва от детството. В най-ранна възраст детето попива представата за себе си от околните и най-вече от значимите възрастни – родителите.  Ако родителят дарява любов и подкрепа, детето се чувства сигурно и уверено в себе си. Ако родителят омаловажава или обижда детето си, то се самообезценява и трупа негативизъм. Детето с положителна самооценка приема околните като добронамерени и е по-малко склонно да се изолира. Детето с ниска самооценка е по-скоро враждебно към света, защото смята, че светът е враждебен към него. Увереното дете по-често поема инициатива и е склонно да рискува, което е в основата на успеха. Неувереното дете е по-пасивно и разчита на външните фактори, като е склонно и да ги обвинява за неуспеха си, да омаловажава себе си, когато е постигнало успех. Представете си дете, което е издебнало мама и е хвърлило с мерак голямата си метална кола в калната локва. Освен че е опръскано цялото, то безутешно започва да реве и за „изчезналата” си количка... Негативният родител ще каже: „Видя ли се, само да те оставя за миг и глупостите започват! Нека ти е! Сега ще ходиш мръсен и няма да имаш вече количка!” Позитивният ще каже през смях: „Опа, това моето дете ли е? Колко е ...


Притежавате този брой